Козлодуй. Атомната столица на България.
В Козлодуй всичко е различно, пъстроцветно. Като се почне от различните нрави, хорски характери, та се стигне и до контрастираща, единствена червена тераса при други около 40 сиви.
Вероятността да видиш последен модел на известна автомобилна марка
да се разминава с кон и каруца по главната е повече от 90%, а  питейно, нощно заведение да се използва за боен клуб е задължително.
В Козлодуй всичко е различно. Дори и комарите. С настъпването на топлите дни в България пристигат и комарите. С настъпването на топлите дни в Козлодуй пристигат козлодуйските комари. Онези, които са шетали по други места могат твърдо да заявят, че козлодуйския комар е характерен вид само за града и общината. Друго подобно митично същество няма на територията на нашата родина. Местния комар е специфична гад. Отличава се не само с огромните си размери, но и с лютия си нрав и ненаситен апетит. Обикновено се храни на три часа, като бебетата. Напада сам или в групи по няколко. С течение на времето е развил имунитет и срещу най-модерните и отровни химикали, а пръсканията със самолет му действат повече като виагра, отколкото като средство за масово унищожение.
Козлодуйският комар е описван не веднъж от местните, а приказките, макар и да звучат като легенди, се оказват верни още в същия миг, в който настъпят козлодуйските пролетни дни.
Митичното същество заема заслужено място в Историческата книга на града, което му дава един хобот напред пред другите себеподобни. От тук е тръгнал вицът „Два комара хванали един човек и се канели да го ядат. Единия казал – хайде да отидем на острова, а другия отвърнал – да бе, да ни бият големите“.
Характерна отличителна черта на съществото е неговата отмъстителност. Тя проличава тогава, когато сте направили неуспешен опит да го смажете, а той е оцелял. Той ви помни. Той не забравя. Той ще ви дебне и ще чака удобния момент, за да си отмъсти. Ще събере група /организирана престъпност/ и ще чака търпеливо в съседния храст, докато вие се гласите да отпиете първата, жадувана глътка бира след горещ, изморителен ден. И точно когато поднасяте чашата към устата си, той напада. Първото и най-изненадвщо ужилване е точно преценено и кара ръката ви да подскочи в неволен спазъм, което пък кара чашата да застане в несвойствена поза, а течността в нея обилно да залее дрехите ви. Секундите, отделени за въздишки и псувни, са предварително планирани и докато вие оглеждате мокрия си панталон, в тялото ви вече са се впили няколко десетки бройки от козлодуйския комар. Последващото истерично пляскане с ръце по торса ви не помага, а вероятността да си нанесете сам непоправимо поражение е голяма. Жалки са опитите ви да станете от стола си и да си тръгнете на бегом. Черната мъгла пред очите ви не е от кръвното налягане. Това всъщност са останалите от дружината, които чакат ред или свободно място да се наядат. Ако се разминете с 10-15-минутно тормозене, сте от щастливците. Вероятно вождът се е отегчил и е свирнал на останалите да вървят към следващия в списъка за отмъщение.
Да предположим, че все пак сте успели някак си да се измъкнете от бойното поле и с възможно най-бързото ходене, на което сте способни, сте се насочили към собствения си дом. Живеете в спретната вила и в момента единствената ви мечта е колкото се може по-бързо да затворите вратата след себе си. Прибрали сте се, вкъщи е прохладно и уютно. Полагате уморено глава на меката възглавница, а сънят упорито напира в главата ви. И тогава – о, ужасен ужасон! В тъмната и тиха стая се разнася ведро той. Дразнещият звук на козлодуйския гладен комар. Той не просто жужи, той бръмчи. Побъркващият звук ви кара нервно да се изправите и с цветуща псувня да го подгоните смело с най-сигурното средство тип антикомарин – вестник, завит на руло. В този момент обаче кучето на двора се обажда. Нещо нервничи, пени се здраво. Разбира се, поглеждате през прозореца и тогава забелязвате  него  – отмъстителя, онзи, който се опитахте да убиете, но той оцеля. Толкова е голям, че като кацне на оградата и кучето го лае. Проследил ви е дотук и показва нагло, че още не е свършил с вас. Вие вече се двоумите дали с бомбичка или с двуцевката да се прицелите, когато друг шум смущава ясната и тиха нощ. Съседът ви – цял живот рибар, се прибира с подобен на вашия ход и с ред псувни и друг с проклетии ту се кръсти, ту плюе настрани. От бързо разменените приказки, по обясними причини разбирате, че преди малко няколко местни комара са отнесли на лодката мотора. Издавал досущ като техния звук и те предположили, че е другар, изпаднал в беда – завързан жестоко към моторницата на човек за стръв на морунаж. Разбирате, че войната е безсмислена, затваряте прозореца и саможертвено лягате в леглото, подавайки смело едната си ръка. „Да пукнеш дано“ си казвате наум, притискате очи и ставате кръводарител. Разбира се, на шкафчето до вас сте приготвили предвидливо няколко захарчета от сутрешното кафе или поне 3-4 парчета шоколад. Знаете, че след даряване на кръв ви карат да ядете сладко. После ви хрумва, че набезите на козлодуйските комари вероятно ви правят рода с целия град. Това ви кара, ако сте все още индивид от несемеен тип, да потърсите своя половинка най-малкото в съседна община. Унасяте се, дали от загуба на кръв, дали поради късния час, което и да е все пак успявате да се отпуснете блажено и да поспите поне час.
За поредна година се успокоявате, че подобни изживявания все пак имат край и с нетърпение започвате да се молите от утре да е зима. Това е моментът, в който си обещавате да не плюете срещу властта в мразовитите месеци, когато се налага да шофирате по неразринатите пътища. По-добре преспи до шия, отколкото гладен козлодуйски комар. Преди да заспите ставате и отивате в хола. Пускате лампата и с присвити, ехидни очи поглеждате към отсрещната стена. Там сте окачили няколко трофея. Помните добре всяко едно преживяване, свързано с тях. Гледат ви около 5-6 броя препарирани глави на различни по възраст комари. Показвате им среден пръст и победоносно поемате път към леглото. Заспивате с усмивка на лицето.
Надсмивате се на всички онези, които гордо показват трофеи – тигри, лъвове, мечки или диво прасе. Добре знаете, че само и единствено в този район имате гарантирани, незабравими спомени от странно същество – козлодуйския комар.
Благодарим на колегите от Габриела Георгиева – Козлодуй

Моля, следвайте и харесайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *